Дзен Таро на Ошо

0. Глупакът

Глупакът е човек, който се доверява. Глупакът е човек, който се доверява напук на всичко преживяно. Ти го мамиш, а той ти се доверява. Ти го мамиш втори път и той ти се доверява. Ти продължаваш да го мамиш, а той продължава да ти се доверява. Тогава си казваш, че той е глупак, че не се учи от опита. Неговото доверие е безкрайно;, неговото доверие е толкова чисто, че никой не може да го поквари.

Бъди глупак в смисъла на Дао, на Дзен. Не се ограждай със стена от познания. Каквото и преживяване да се появи в живота ти, позволи му да се случи, а после продължи нататък. Не спирай да изчистваш ума си. Във всеки миг умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, тук-сега, като току-що родено бебе.

Отначало ще е много трудно. Хората ще започнат да се възползват от теб... така да е. Те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето.

И всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира.

Коментар:

Миг след миг и с всяка крачка Глупакът оставя миналото зад гърба си. В себе си той носи единствено своята чистота, невинност и доверие, символизирани от бялата роза в ръката му. Десенът на жилетката му съдържа цветовете на четирите елемента в Таро, знак, че той е в хармония с всичко, което го заобикаля. Интуицията му е достигнала връхната си точка. В този момент, когато трябва да скочи в неизвестното, Глупакът има подкрепата на вселената. В реката на живота го очакват приключения.

Картата показва, че ако точно сега се довериш на интуицията си, на чувството за "правилност" на нещата, няма да сгрешиш. Действията ти може да се сторят "глупави" на другите, дори на теб самия, ако ги подложиш на анализа на рационалния ум. Но нулата, мястото, което Глупакът заема в Таро, е безчисленото число, където водачи са доверието и невинността, а не скептицизмът и миналият опит.

1. Съществуванието

Ти не си случаен. Съществуванието има нужда от теб. Без теб ще липсва нещо, което никой не може да замести. Ето кое ти придава величие - че съществуванието ще усеща липсата ти. Звездите, слънцето и луната, дърветата, птиците и земята - всичко във вселената ще почувства малка празнина, която не може да запълни никой, освен теб.

Това ти носи огромна радост и задоволство, че си свързан със съществуванието и то те обича. Веднъж щом добиеш вътрешна чистота и яснота, виждаш как от всички измерения върху теб се излива безкрайна любов.

Коментар:

Голата фигура седи на лотосовото листо на съвършенството, отправила поглед към прекрасното нощно небе. Тя знае, че "вкъщи" не е физическо място от външния свят, а вътрешно качество на спокойствие и приемане. Звездите, скалите, дърветата, цветята, рибите и птиците - всички са наши братя и сестри в този танц на живота. Ние, човешките същества, сме склонни да забравяме това, заети да преследваме личните си цели с убеждението, че трябва да се борим за това, от което имаме нужда. В основата си обаче нашето чувство за отделност е само илюзия, изфабрикувана от ограничените действия на ума.

Сега е моментът да се запиташ: Позволяваш ли си да приемеш необикновения дар да се чувстваш "у дома", където и да си? Ако е така, отдели време да се насладиш на това усещане, за да го задълбочиш и запазиш в себе си. Ако пък имаш чувството, че целият свят е против теб, време е за почивка. Излез довечера и погледай звездите.

2. Вътрешният глас

Ако си открил своята истина в себе си, в цялото съществувание няма какво друго да откриеш. Сега истината действа чрез теб. Когато отваряш очи, истината отваря очи. Когато затваряш очи, истината е тази, която затваря очи.

Това е изключителна медитация. Ако само разбереш механизма й, няма нужда да правиш каквото и да е - всичко, което правиш, се извършва от истината. Когато вървиш, това е истината, когато спиш, истината си почива, когато говориш, говори истината, когато мълчиш, това е мълчанието на истината.

Това е една от най-простите техники за медитация. Малко по малко всичко се нарежда и тогава няма нужда от техниката. Когато си излекуван, оставяш медитацията, изхвърляш лекарство и заживяваш като истина - жив, сияен, удовлетворен, блажен, сам за себе си песен. Целият ти живот става молитва без думи, всъщност е по-добре да се каже молитвеност, изящност, красота, която не е от този земен свят, лъч светлина от отвъдното, пробиващ мрака на нашия свят.

Коментар:

Вътрешният глас говори не с думи, а с безмълвния език на сърцето. Той е като оракул, който казва само истината. Ако имаше лице, то би приличало на лицето в центъра на тази карта - будно, бдително и способно да приеме и мрака, и светлината, символизирани от двете ръце, държащи кристала. Самият кристал олицетворява яснотата, която настъпва с трансцендирането на всички дуалности.

Вътрешният глас може да бъде и игрив, когато се гмурка в дълбините на емоциите и отново изплува, за да се устреми към небето, като двата делфина, които танцуват във водите на живота. Неговата връзка с космоса е олицетворена от короната полумесец, а със земята - от зелените листа по кимоното на фигурата.

В живота ни има моменти, когато твърде много гласове сякаш ни теглят във всички посоки. Самото чувство на объркване в тези ситуации ни напомня да потърсим вътрешната тишина и центрираност. Само тогава ще сме в състояние да чуем своята истина.

3. Творчеството

Творчеството е качеството, което внасяш в това, което правиш. То е нагласа, вътрешен подход, показва как гледаш на нещата...

Не всеки може да бъде художник - и не е нужно. Ако всички са художници, светът ще е много грозен, ще бъде трудно да се живее! Не всеки може да бъде танцьор, и няма нужда от това. Но всеки може да проявява творчество. Всичко, което правиш, ако го правиш с радост, с любов, ако действията ти не са чисто практични, е творчество. Ако то кара нещо в теб да се развие, ако води до израстване, значи е духовно, творческо, божествено. Колкото повече творчество влагаш, толкова по-божествен ставаш. Всички религии казват, че Бог е Творецът. Не знам дали е така, но знам едно нещо - колкото по-съзидателен ставаш, толкова по-божествен ставаш. Когато в своята съзидателност стигнеш връхната точка, когато целият ти живот стане творчество, ти живееш в Бог. Явно той наистина е създателят, щом тези, които проявяват творчество, винаги са били най-близо до него. Обичай това, което правиш. Бъди медитативен, докато го правиш - независимо какво е то!

Коментар:

От алхимията на огъня и водата, които идват от земята, до божествената светлина, проникваща отгоре, фигурата на тази карта е буквално завладяна от творческата сила. Истина е, да изживееш своята съзидателност значи да навлезеш в тайнственото. Техниката, вещината и познанието са само инструменти. Ключът е да се предадеш на енергията, която стимулира раждането на всички неща. Тази енергия няма форма или структура, но всички форми и структури произлизат от нея. Няма значение в каква форма изразяваш своята съзидателност - като рисуваш, пееш, садиш в градината или готвиш. Важното е да бъдеш отворен за онова, което иска да се изрази чрез теб. Помни, че ние не притежаваме творенията си, те не ни принадлежат. Истинското творчество е резултат от съюза с божественото, с мистичното и непознаваемото. Тогава то носи радост на твореца и щастие на другите.

4. Бунтарят

Хората се страхуват, много се страхуват от онзи, който познава себе си. Той излъчва някаква сила, притежава аура, магнетизъм, харизматичност, която изважда живите млади хора от затвора на традицията... Просветленият човек не може да бъде поробен. В това е проблемът - той не може да бъде затворен... Всеки гений, познал нещо от вътрешния свят, несъмнено ще е малко труден за преглъщане, той внася смут. Масите не искат да бъдат обезпокоявани, дори когато са нещастни. Те са нещастни, но са свикнали с нещастието си. И всеки, който не е нещастен, им изглежда странен. Просветленият човек е най-големият странник на света; той  сякаш не   принадлежи  никъде.  Той  е  извън  границите на  организации, общности, общества и нации.

Коментар:

Човекът на тази карта излъчва сила и авторитет. Той несъмнено е господар на съдбата си. На рамото му е знакът на слънцето, а факелът в дясната ръка символизира светлината на спечелената със собствени усилия истина.

Без значение дали е богат или беден, Бунтарят е истински император, защото е счупил оковите на репресивните условности и виждания на обществото. Себе си той е оформил, като е интегрирал всички цветове на дъгата и се е отскубнал от мрачните, безформени корени на своето несъзнателно минало, устремявайки се към небето с новите си криле. Самият негов начин на съществуване е бунтарски - не защото се бори срещу някой или нещо, а защото е открил своята истинска природа и е решен да живее в съгласие с нея. Орелът е негово животно на духа, пратеник между земята и небето.

Бунтарят ни отправя предизвикателството да бъдем достатъчно смели да поемем отговорност за това, което сме, и да живеем според своята собствена истина.

5. Пустотата

Коментар:

Буда е избрал една от наистина потенциалните думи - шунята. Нейният английски еквивалент - nothingness, не може да се сравнява с нея. Ето защо бих искал да я променя в no-thingness - защото нищото не е просто нищо, то е всичко. То е живо и пулсира с всякакви възможности. То е потенциал, абсолютният потенциал. Нищото е все още непроявено, но съдържа всичко.

В началото е природата, в края е природата, тогава защо по средата ние вдигаме толкова голям шум? Защо сме толкова тревожни, нервни и пълни с амбиции - защо си създаваме това отчаяние? Пътуването ни от начало до край е пътуване от нищото към нищото.

Да си в празното пространство по средата може да бъде объркващо и дори страшно. Няма за какво да се хванеш, няма какво да ти укаже посоката, няма дори загатване за избора и възможностите, които ще срещнеш. Но точно това състояние на чист потенциал е съществувало, преди да бъде създадена вселената. Всичко, което можеш да направиш сега, е да се отпуснеш в тази пустота... да изпаднеш в мълчанието между думите... да наблюдаваш паузата между излизащия и влизащия дъх. И да съхраниш всеки пуст миг от това изживяване. Нещо свещено е на път да се роди.

6. Влюбените

Три неща трябва се отбележат: най-долното ниво на любовта е сексът - той е физически;, а най-висшето усъвършенстване на любовта е състраданието. Сексът е под любовта, състраданието е над любовта. Любовта е точно по средата.

Много малко хора познават любовта. За жалост 99 процента си мислят, че сексуалността е любов -това не е така. Сексуалността е много животинска;, вярно е, че тя има потенциала да израсне в любов, но не е истинската любов, а само потенциал...

Ако развиеш осъзнатост, бдителност, медитативност, сексът може да бъде трансформиран в състрадание. Сексът е семето, любовта - цветето, а състраданието -ароматът.

Буда е определил състраданието като любов плюс медитация. Когато любовта ти не е просто желание за другия, не е само нужда, а е споделяне, когато в своят любов не си просяк, а император, когато обичаш не в очакване на нещо в замяна, а си готов само да даваш - да даваш заради самата радост от даването - тогава добави медитацията и от теб ще се освободи чистият аромат. Това е състраданието. Състраданието е най-висшият феномен.

Коментар:

Това, което наричаме любов, в действителност е цял спектър от взаимоотношения, простиращи се от земята до небето. На най-земно ниво любовта е сексуално привличане. Мнозина от нас остават привързани към това ниво, тъй като условностите на обществото са натоварили сексуалността с най-различни очаквания и въздържания. Всъщност най-големият "проблем" на сексуалната любов е, че тя никога не е трайна. Само когато приемем този факт можем наистина да я оценим по достойнство - да я приветстваме, когато я чувстваме в себе си, а когато утихне, да се сбогуваме с благодарност.

Тогава в процеса на съзряване започваме да изпитваме любовта, която съществува отвъд сексуалността и почита уникалната индивидуалност на другия. Започваме да разбираме, че партньорът ни често служи за огледало, като отразява невидими аспекти от по-дълбоката ни същност и ни помага да постигнем своята вътрешна цялост.

Тази любов се основава на свободата, а не на очакването и нуждата. Нейните криле ни издигат все повече и повече към вселенската любов, която изживява всичко като едно.

7. Осъзнатостта

Умът никога не е интелигентен - само не-умът е интелигентен. Само не-умът е оригинален и радикален. Само не-умът е революционен - той е революция в действие.

Умът ти причинява нещо като вцепенение. Под тежестта на спомените от миналото и проекциите за бъдещето продължаваш да живееш на нивото на своя минимум. Не живееш със своите максимални възможности. Пламъкът ти едва мъждука.

Веднъж щом започнеш да изоставяш мислите, да се отърсваш от събрания в миналото прах, пламъкът лумва -ясен, чист, жив, свеж. Целият ти живот става пламък, и то пламък без дим. Ето какво е осъзнатостта.

Коментар:

Майа, булото на илюзията, което ти е пречело да възприемаш реалността такава, каквато е, започва да изгаря. Това не е нагорещеният огън на страстта, а хладният пламък на осъзнатостта. Зад булото, което той изпепелява, се показва лицето на много изящен буда с детски облик.

Осъзнатостта, която израства в теб в момента, не е резултат от съзнателно "правене", нито пък трябва да полагаш усилия, за да накараш нещо да се случи. Каквото и чувство да си имал, че се движиш в пипнешком, то вече изчезва или скоро ще изчезне. Установи се в себе си и помни, че дълбоко в своя център ти си само свидетел, вечно безмълвен, осъзнат и неизменен.

В момента се отваря канал от периферията на действието към този център на безмълвно наблюдение. Той ще ти помогне да възприемаш с не привързаност и една нова осъзнатост ще вдигне булото от очите ти.

8. Смелостта

Семето не може да знае какво ще се случи, семето не познава цветето. То не може дори да повярва, че има потенциала да се превърне в прекрасно цвете. Пътят е дълъг и винаги е по-безопасно да не го предприемаш, защото нищо по него не се знае, нищо не може да бъде гарантирано. Хиляди са опасностите, много са капаните - а семето е на сигурно място в твърдата ядка. То обаче се опитва, прави усилие. То изоставя твърдата обвивка, която го защитава, и започва да се движи. Това е началото на борбата - с почвата, с камъните и скалите. Семето е било много твърдо, а стръкчето ще е много, много деликатно и опасностите ще са многобройни. За семето не е имало опасност, то е можело да оцелее хилядолетия, но за стръкчето опасностите са много. То се устремява към неизвестното, към слънцето, към източника на светлина, без да знае къде отива и защо. Неговият кръст е голям, но семето е било завладяно от видение и сега то израства.

Същият е пътят на човека. Той е изпълнен с трудности и ще е нужна много смелост.

Коментар:

Картата показва малко диво цвете, посрещнало предизвикателството на камъните по своя път към светлината на деня. Обгърнато от аура от ярка златиста светлина, то разкрива величието на своята крехка същност. Без да се прикрива, то е равно на най-яркото слънце.

Когато се изправим пред много трудна ситуация, имаме избор - или да негодуваме и да потърсим кого да обвиним за страданията си, или да посрещнем предизвикателството и да израснем.

Цветето ни показва пътя, докато неговото силно желание за живот го води от мрака към светлината. Безсмислено е да се борим с предизвикателствата на живота или да се опитваме да ги избягваме и отричаме. Те съществуват и ако семето иска да стане цвете, трябва да минем през тях. Бъди достатъчно смел да израснеш в цветето, което ти е писано да бъдеш.

9. Самотата

Когато си сам, ти не си сам, а си просто самотен - а между това да си сам и самотен има огромна разлика. Когато си самотен, мислиш за другия, чувстваш липсата му.

Самотността е негативно състояние. Тогава чувстваш, че ще е по-добре, ако до теб има Друг човек - приятел, съпругата, майката, любимият човек, съпругът. Хубаво щеше да е другият да е наблизо, но него го няма. Самотността е отсъствието на другия.

Самотата е собственото присъствие. Самотата е много позитивна. Тя е присъствие, преливащо присъствие. Толкова изпълнен си с присъствие, че можеш да обхванеш цялата вселена и нямаш нужда от никого.

Коментар:

Когато го няма "човека в живота ни", можем или да бъдем самотни, или да се наслаждаваме на свободата, която самотата носи. Когато не намираме подкрепа у другите за истините, които сме усетили дълбоко в себе си, можем или да се чувстваме изолирани и огорчени, или да празнуваме осъзнаването, че визията ни е достатъчно силна, за да победи дори могъщата човешка нужда от одобрението на семейство, приятели или колеги.

Ако си изправен пред подобна ситуация в момента, обърни внимание на това как избираш да погледнеш на своята "самота" и поеми отговорността за направения избор.

Смирената фигура на тази карта сияе със светлина, която се излъчва отвътре. Едно от най-важните неща, с които Гаутама Буда е допринесъл към духовния живот на човечеството, е настоятелното изискване към учениците: "Бъди светлина сам за себе си." Рано или късно всеки от нас трябва да развие в себе си способността да измине пътя в тъмнината без спътници, карти или водачи.

10. Промяната

Животът се повтаря механично - ако не започнеш да внимаваш, той ще продължава да се върти като колело. Ето защо будистите го наричат колелото на живота и смъртта, колелото на времето. Той се движи като колело - раждането е последвано от смърт, смъртта е последвана от раждане, любовта е последвана от омраза, омразата - от любов, успехът е последван от провал, провалът е последван от успех.

Увери се сам! Наблюдавай в продължение на няколко дни и ще видиш как се появява модел, модел на колело. Една прекрасна сутрин се чувстваш добър и щастлив, а Друг ден си толкова мрачен, толкова мъртъв, че започваш да мислиш за самоубийство. А само преди ден-два си бил толкова изпълнен с живот и блаженство, че си изпитвал благодарност към Бог, бил си в настроение на дълбока признателност, днес обаче ти е много мъчно и не виждаш смисъл да живееш... И това се повтаря отново и отново, но не виждаш модела. Забележиш ли модела, си в състояние да се измъкнеш от него.

Коментар:

Символът на тази карта е огромно колело, олицетворяващо времето, съдбата, кармата. Около това безспирно движещо се колело се въртят галактики, а дванадесетте знака на зодиака са разположени по периферията му. От вътрешната й страна са осемте триграми на Идзин, а още по-близо до центъра са четирите посоки, всяка от тях осветена от енергията на светкавицата. Въртящият се триъгълник в този момент сочи нагоре, към божественото, а в центъра са китайските символи ян и ин, мъжкото и женското начало, творческото и приемащото.

Често е казвано, че единственото нещо, което не се променя в света, е самата промяна. Животът не спира да се променя, да еволюира, да умира и да се възражда. Всички противоположности играят роля в този необятен кръгов модел. Ако упорито се държиш за периферията на колелото, ще ти се завие свят! Придвижи се към центъра на урагана и се отпусни в осъзнаването, че и това ще мине.

11. Пробив

Трансформацията на срива в пробив - това е цялата работа на учителя. Психотерапевтьт може само да те позакърпи, това е неговата функция. Целта му не е да те трансформира. Трябва ти метапсихология, психологията на будите.

Най-голямото приключение в живота е да изживееш един срив съзнателно. Рискът е огромен, защото няма гаранция, че сривът ще се превърне в пробив. Всеки срив може да се превърне в пробив, но тези неща не могат да бъдат гарантирани. Хаосът в теб е много стар, в продължение на много, много животи си съществувал в хаос. Той е добил плътност, станал е едва ли не сам по себе си вселена. Затова когато навлезеш в него със своя малък капацитет, разбира се, че има опасност. Без да се изправи пред тази опасност обаче никой никога не е съумял да интегрира своята същност, никой не е станал индивид, вътрешно неделим.

Дзен, или медитацията, е методът, който ще ти помогне да минеш през хаоса, през тъмната нощ на душата, балансиран, дисциплиниран, бдителен. Зората не е далеч, но преди да я стигнеш, трябва да прекосиш мрака на нощта. И колкото повече наближава зората, толкова по-тъмна става нощта.

Коментар:

Преобладаващият червен цвят на тази карта от пръв поглед подсказва, че тя е свързана с енергията, силата. Ослепителната светлина се излъчва от слънчевия сплит, центъра на силата, а позата разкрива живост и решителност.

Всеки от нас стига до момент, когато има чувството: "Стига толкова." В такъв момент сякаш трябва да направим нещо, каквото и да е, дори след време да се окаже грешка, за да отхвърлим товара и ограниченията, които ни тежат. Ако не го направим, има опасност те да задушат и отслабят самата енергия на живота ни.

Ако в момента изпитвате това чувство, позволете си да рискувате и да разбиете старите модели и ограничения, които пречат на потока на енергията ви. Направите ли го, ще се изумите от жизнеността, от вътрешната сила, която този пробив ще внесе в живота ви.

12. Нов поглед

Когато се отвориш за върховното, то мигновено се излива в теб. Тогава вече не си обикновено човешко същество -издигнал си се над това ниво. Прозрението ти е станало прозрение на цялото съществувание. Вече не си отделен -намерил си своите корени.

Иначе всички се движат без корени, без да знаят откъде сърцето им получава безспирно енергия, кой е този, който диша в тях, без да познават жизнения сок, който тече в тях. Това не е тялото, не е умът - това е нещо, което е отвъд всички дуалности и се нарича бхагават- бхагават в десетте посоки...

Когато твоята вътрешна същност се отвори, отначало изживяването е в две посоки - на височина и в дълбочина. После бавно, с установяването на тази ситуация, започваш да се оглеждаш, да се простираш в останалите осем посоки. А когато стигнеш до момента, в който височината и дълбочината ти се срещнат, можеш да се огледаш до самата периферия на вселената. Тогава съзнанието започва да се разгръща във всичките десет посоки, но пътят е един.

Коментар:

Фигурата на тази карта е изживяла възраждане, издигайки се от земните си корени, за да полети със своите нови криле към безкрая. Геометричните форми около тялото показват многото измерения на живота, до които този човек има едновременен достъп. Квадратът олицетворява физическия свят, проявеното, познатото. Кръгът е символ на непроявеното, духа, чистото пространство, а триъгълникът - на тройната природа на вселената - проявеното, непроявеното и човешкото същество, което ги съдържа.

Сега имаш възможност да видиш живота във всичките му измерения, от дълбините до висините. Те съществуват заедно и когато познаем от опит, че мракът и трудностите са толкова нужни, колкото светлината и безгрижието, започваме да гледаме на света по много различен начин. Като позволим да бъдем наситени с всички цветове на живота, ставаме по-цялостни.

13. Трансформацията

Дзен наставникът не е просто учител. Във всички религии има само учители. Те ти дават познания за неща, които не знаеш, и искат от теб да вярваш, защото няма как тези преживявания да ти бъдат демонстрирани нагледно. Учителят също не ги е познал - той също е повярвал в тях и сега предава своите убеждения на Друг. Дзен не е свят на вярващи. Той не е за правоверните, а за онези безстрашни души, които са в състояние да изоставят вярването, неверието, съмнението, разсъждението, ума и просто да навлязат в своето чисто безгранично съществуване. Това обаче води до изключителна трансформация. Затова ще кажа, че докато другите се занимават с философии, Дзен се интересува от метаморфозата, от трансформацията. Той е автентичната алхимия - от неблагороден метал те превръща в злато. Но езикът му трябва да разбереш не с разсъждаващия, логичен ум, а със своето любящо сърце. Или дори само да слушаш, без да се тревожиш дали е вярно или не. В един неочакван миг го виждаш - това, което ти е убягвало през целия живот. Изведнъж се отварят "осемдесет и четири хиляди врати", както ги нарича Буда.

Коментар:

Фигурата в центъра на картата е седнала върху огромното цвете на пустотата и държи символите на трансформацията - меча, който разсича илюзиите, змията, която обновява себе си, като сменя кожата си, счупените окови на ограниченията и ин-ян символа на трансцендирането на дуалностите. Една от ръцете почива в скута, а друга се протяга надолу, за да докосне устата на спящо лице - символ на мълчанието, настъпващо, когато сме в покой.

Сега е време за дълбоко отпускане. Ако изпитваш болка, скръб или затруднения, позволи им просто да ги има, приеми ги като "факт". Това много прилича на изживяването на Гаутама Буда, когато след като търсел в продължение на години, най-накрая той се отказал, знаейки, че няма какво повече да направи. И същата нощ станал просветлен.

Също като смъртта трансформацията настъпва, когато й дойде времето. И също като смъртта тя те отвежда от едно измерение в друго.

14. Интеграцията

Конфликтът е в човека. Ако не бъде разрешен там, не може да бъде разрешен никъде. Политиката е в теб, тя е между двете части на ума. Между тях има много малък мост. Ако той бъде разрушен - при нещастен случай, физиологичен дефект или нещо друго - човек става раздвоен, става двама души. Това е феноменът на шизофренията, на раздвоението на личността.

Прекъсне ли се мостът - а той е много крехък -ставаш двама, държиш се като двама души. Сутринта си изпълнен с любов и красота, а вечерта си завладян от гняв, напълно различен. Не помниш сутринта... как можеш да помниш? Тогава е действал друг ум - и човек става двама души. Ако мостът бъде укрепен до такава степен, че двата ума да изчезнат като два и да станат един, настъпва интеграцията, кристализацията.

Това, което Гурджиев е наричал кристализация на съществото, не е друго, а единството на тези два ума, вътрешната среща на мъжкото и женското, на ян и ин, на ляво и дясно, на логика и интуиция, на Платон и Аристотел.

Коментар:

Образът на интеграцията е иnio mystica, сливането на противоположностите. Време е досега изпитваните дуалности на живота да установят контакт. Вместо нощта и тъмнината да се противопоставят на деня и светлината, те започват да работят заедно за създаването на единно цяло, като се превръщат едно в друго до безкрай и всяко съдържа в своята сърцевина семето на противоположното.

И орелът, и лебедът са същества на величието и полета. Орелът въплъщава силата и самотата, а лебедът - простора и чистотата, като изящно се носи по повърхността и се гмурка в елемента на емоциите, напълно удовлетворен и цялостен в своето съвършенство и красота.

Ние сме съюзът на орела и лебеда - мъжко и женско, огън и вода, живот и смърт. Картата на интеграцията е символ на сътворяването на себе си, на новия живот, на мистичния съюз, познат като алхимия.

15. Обусловеността

Ако не изоставиш личността си, няма да можеш да откриеш своята индивидуалност. Индивидуалността е дадена от съществуванието. Личността е наложена от обществото. Личността е създадена за удобство в обществото.

Обществото не търпи индивидуалността, защото индивидуалността отказва да следва като послушна овца. Овцете са винаги на стада, надявайки се, че така ще се чувстват по-удобно. Когато си в тълпата, се чувстваш защитен и сигурен. Ако някой нападне, винаги е възможно да се спасиш в тълпата. Но ако си сам? Само лъвовете се движат сами.

Всеки човек е роден лъв, но обществото непрекъснато му налага условности, програмира ума, за да го направи овца. Обществото ти дава личност, удобна, приятна, много послушна личност. То иска роби, а не хора, напълно отдадени на свободата. Обществото иска роби, защото скритите интереси имат нужда от послушание.

Коментар:

Тази карта припомня стара Дзен история за лъв, който бил отгледан от овца и през цялото време си мислел, че е овца;, докато един стар лъв не го хванал и като го завел до едно езеро, го накарал да види отражението си. Много от нас са като този лъв - представата, която имаме за себе си, идва не от собственото ни пряко изживяване, а от мненията на другите. Наложена отвън "личност" замества индивидуалността, която е можела да израсне отвътре. Така ставаме само още една овца в стадото, неспособни да се движим на воля, несъзнаващи своята истинска самоличност.

Време е да погледнеш отражението си в езерото и да направиш усилие да се освободиш от обусловената от другите хора представа за себе си. Танцувай, тичай, говори безсмислици - каквото е нужно, за да събудиш спящия в теб лъв.

16. Гръмотевицата

Това, което медитацията прави бавно, бавно, може да се постигне от един добър крясък на учителя, най-неочаквано, когато ученикът е задал въпрос, а учителят скача и изкрещява или пък го удря, изхвърля го през вратата и скача отгоре му...

Тези методи не са били познати. Те са плод на творческия гений на Мадзъ и той е докарал много хора до просветлението. Изглежда толкова странно например някой е дошъл да пита върху какво да медитира, а той го изхвърля през прозореца на втория етаж. И не само това - Мадзъ скача след него, пада отгоре му, сяда на гърдите му и пита: "Схвана ли?" И бедният човек казва "Да", защото ако каже "Не", Мадзъ може да му хвърли един бой или пък да направи нещо друго! Стига му това, че тялото му е потрошено, а Мадзъ седи отгоре и пита: "Схвана ли?" И всъщност той наистина е схванал, защото всичко е станало толкова внезапно, че никога не би могъл да го очаква.

Коментар:

Картата показва горяща кула, която се разпада. Мъж и жена политат надолу от нея не защото искат, а защото нямат избор. На заден план се вижда прозрачна медитираща фигура, символизираща съзнанието, което е просто свидетел.

Може би в момента се чувстваш доста несигурен, все едно земята под краката ти се люлее. Чувството ти за сигурност е подложено на изпитание и естествената склонност е да се опиташ да се задържиш за каквото можеш. Това вътрешно земетресение обаче е необходимо и изключително важно - ако му позволиш да се случи, ще се надигнеш от руините по-силен и отворен за нови преживявания.

След огъня земята е готова за нов растеж. След бурята въздухът е чист. Опитай се да наблюдаваш разрушението от разстояние, сякаш едва ли не се случва на някой друг. Кажи "да" на процеса, като го пресрещнеш.

17. Тишината